Светът почита жертвите на геноцида в Сребреница
Н авършат се 29 години от клането в Сребреница. На този ден босненски сръбски елементи, под командването на военачалник Ратко Младич, влизат в мюсюлманския анклав. При интервенцията са избити над 8 хиляди мюсюлмани - мъже и момчета.
В края на май Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 година по време на войната в някогашна Югославия.
Сърбия, босненските сърби и Русия изрично се опълчиха на резолюцията, която беше призната с 84 гласа " за ", 19 - " срещу " и 68 " въздържали се ".
Тленните остатъци на 14 жертви на геноцида, осъществен в Сребреница през лятото на 1995 година, ще бъдат заровени през днешния ден с общо заравяне в Мемориалния център Сребреница - Поточари.
Най-младата жертва, която ще бъде заровена, е седемнадесетгодишният Бериз (Омер) Муич, роден през 1978 година в Зворник. Най-възрастната жертва, която ще бъде заровена, е Хамед (Ибрахим) Салич, роден през 1927 година
Оцелелите от клането в Сребреница и тази година бяха отпред на колоната " Поход на мира ", в която се включиха към 5000 души.
Те потеглиха на 8 юли сутринта от босненското градче Незук на път към гробището Поточари, с цел да отдадат почитта си към хилядите мъже и момчета, убити в геноцида в Сребреница през юли 1995 година
***
По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от близките региони, бягащи от офанзивите на босненските сръбски сили против техните градове и села, търсят заслон в Сребреница.
В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те управляват пътищата за достъп и попречват интернационалната филантропична помощ като храна и медикаменти. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни здания, в коли и в публични здания като учебното заведение и спортния център, до момента в който други въобще нямат заслон и се скупчват на открито при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.
През април 1993 година, когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „ безвредна зона “.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от военачалник Радко Младич, завладява Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се отдръпват безславно в базата на Организация на обединените нации, дружно с хиляди бежанци, най-вече дами и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се съобщи, Младич дава обещание, че тези, които смъкват оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.
„ Аллах не може да ви избави, само че Младич може “, споделя наказаният в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, граждански преводач мохамеданин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.
В идващите няколко дни следва систематично изтребване от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в всеобщи гробове. По-късно сърбите изравят доста от тях и ги препогребват, с цел да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти.
*Във видеото: Босна се готви да уважи паметта на жертвите от геноцида в Сребреница
В края на май Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 година по време на войната в някогашна Югославия.
Сърбия, босненските сърби и Русия изрично се опълчиха на резолюцията, която беше призната с 84 гласа " за ", 19 - " срещу " и 68 " въздържали се ".
Тленните остатъци на 14 жертви на геноцида, осъществен в Сребреница през лятото на 1995 година, ще бъдат заровени през днешния ден с общо заравяне в Мемориалния център Сребреница - Поточари.
Най-младата жертва, която ще бъде заровена, е седемнадесетгодишният Бериз (Омер) Муич, роден през 1978 година в Зворник. Най-възрастната жертва, която ще бъде заровена, е Хамед (Ибрахим) Салич, роден през 1927 година
Оцелелите от клането в Сребреница и тази година бяха отпред на колоната " Поход на мира ", в която се включиха към 5000 души.
Те потеглиха на 8 юли сутринта от босненското градче Незук на път към гробището Поточари, с цел да отдадат почитта си към хилядите мъже и момчета, убити в геноцида в Сребреница през юли 1995 година
***
По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от близките региони, бягащи от офанзивите на босненските сръбски сили против техните градове и села, търсят заслон в Сребреница.
В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те управляват пътищата за достъп и попречват интернационалната филантропична помощ като храна и медикаменти. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни здания, в коли и в публични здания като учебното заведение и спортния център, до момента в който други въобще нямат заслон и се скупчват на открито при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.
През април 1993 година, когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „ безвредна зона “.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от военачалник Радко Младич, завладява Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се отдръпват безславно в базата на Организация на обединените нации, дружно с хиляди бежанци, най-вече дами и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се съобщи, Младич дава обещание, че тези, които смъкват оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.
„ Аллах не може да ви избави, само че Младич може “, споделя наказаният в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, граждански преводач мохамеданин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.
В идващите няколко дни следва систематично изтребване от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в всеобщи гробове. По-късно сърбите изравят доста от тях и ги препогребват, с цел да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти.
*Във видеото: Босна се готви да уважи паметта на жертвите от геноцида в Сребреница
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ